пиша за изоставените души.
и за тези, които не са изо-.
откъртвам думи и мълчи
поезията,
ако я гледаш отблизо.
пиша за тези, дето вече ги няма,
а ми се иска да са до мене.
странно оставят тук вътре следи,
докато в гърдите наслагва се бреме.
аз си свалям магарешката кожа
и отивам да ям тръни из полета.
после лягам на тревното ложе
докато на(д) мене виси небето.