пиша за изоставените души.
 и за тези, които не са изо-.
  откъртвам думи и мълчи поезията,
   ако я гледаш отблизо.

   пиша за тези, дето вече ги няма,
  а ми се иска да са до мене.
 странно оставят тук вътре следи,
докато в гърдите наслагва се бреме.

аз си свалям магарешката кожа
 и отивам да ям тръни из полета.
  после лягам на тревното ложе
   докато на(д) мене виси небето.