подават ми тон и ме карат да пея по тях
а след това очакват да композирам симфония.

съжалявам, порутен съм вече и с прах

посипани са в главата ми октавите, нотите.

пейте си вашия текст. правете „ваши” мелодии.

а аз ще избягам далеч и ще търся други учители.

във вятърните мелници има музика. в книгите също.

тъй както в музиката има книги. то им е нещо присъщо.

но те тон не подават. а се оставят да им се любуваш.

не те хвърлят в жълта пустиня от себеподобни.

а ти дават воля да мислиш. понякога и да пасуваш.

целта им е да те накарат да създадеш.

а не да видиш.

да откраднеш.

и нататъка да предадеш...