посичаш ме на кръст. и мелиш ме,

така че да мириша на рози

но бодлите ми си остават

независимо от разните различни пози.

боли ме бе, човеко

физическа е болката ми вече.

ще си хвърля бодлите някъде

ама адски много надалече.

и мирисът на рози вече

няма да е същият.

ще мирише така, както ухаят мечтите,

ако не ги мечтаехме.

ще мирише на венче

и на листче.

ще мирише на вода

без кислород.

ще има вкус на жлъч

без горчивото.

ще се чувстваш чужд,

ще се чувстваш чужд,

но вече не на стадото.

спри да правиш. спри да пипаш.

непокътнатото най-красиво е.

най-красивото пък е красиво

само ако живо е.

ще си мъкна бодлите.

или си с мен, или не си.

реши си сам.

не ме мъчи.

боли ме бе, човеко.

сам да съм. бодилчето да съм.

боли ме...