И приличам съвсем на летище...
От което отлитат... отлитат завинаги.
Без билети за някакво връщане.
Вътре в мен се разпадат отминали мигове.
от някога в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)