Самота

Седи си птичка самотна на дървото зелено

Лято е и топлината на нощта се спуска там

Крилете й на кръст застанали са уморено

Очите й маслинени гледат те, а ти си сам

И сякаш призрак спуска се могъщ и силен

Обгръща те и кара те да си помислиш как

стои самичка птичка на дървото чак, а

ти на пейката не можеш без компанията

своя да търпиш минути пагубни, секунди

злокобни, та тя без песен и без стон стои си

в своя храм и от дървото наслаждава се, че ти

си там – и нищо, че не можеш да говориш

на езика неин, все пак стоиш и мислиш си за

нея – ала защо не си и ти доволен, тя не може

да узнае. Нито ти можеш, но не ти и трябва,

защото след миг или два ще дойде приятел

и птичката в забрава ще потъне... но в очите

твои ти нивга не ще станеш предател.
                                       А в на птичката очите?