не можеш ли да проумееш просто,

че те обичам с цялото сърце,

че ти желая само най-доброто

и че за добър приятел смятам те.

не можеш ли във дните снежни

със думи да ме стоплиш ти,

когато другото значение няма,

ако просто топлим се двамата.

мразя те. понякога те мразя.

ала това не е онази зла омраза,

която често срещам в хората.

мразя те и те обичам.

не може ли ти само за секунда

да се върнеш към старите дни.

да видиш колко те обичам.

да видиш колко те ценя.

и как след теб бих тичал

за вечни, дълги времена.

искам да те имам пак. ала не мога

за миг да си помисля как

те мразех и обичах аз под похлупак

от чувства неизречени и малко мъх,

върху който се крепеше ти, но

накрая рухна. и изостави ме самичък

със още чувства неизречени,

но нейде изпаднал е посивелият мъх.