зимата иде, а аз си стоя и

чудя се как да те върна.

зимата иде, не мога да спя

чудя се как те оставих да тръгнеш.

зимата иде. и с мъничко прах

затрупани са дебелите книги.

зимата иде и губя и тях –

бляновете да се върнеш при мене.

зимата иде. и свършва денят,

идва зората тъмна и дива.

зимата иде и пак се чудя

как да замина.

как да замина далече оттук.

далече от носталгичната къща,

която остави ти тук,

а мене забрави във нея.

ала зимата ще свърши.

ще минат години.

ще се върнеш ти. но не при мен.

ще се върнеш във пролетен ден.

усмивка ще ми дариш, но повече – не.

ще чакам самичък аз още една зима.

и после ще дойдат птички при мен

гнездо ще свият на прозореца мой.

ще те чакам в някой пролетен ден,

но не ще дойдеш ти отново.

зимата иде. и краят ми също.

ала твоят – не. живей. мечтай.

и чувствай. и не се връщай.

ще видиш купа със прах,

затрупана в леденият, зимен,
студен и нещастен бял сняг.