нека се разходим по лунна светлина на плажа.

ела с мене във нощта тъмна до полуда, черна

с луната само блестяща и звезди ще ти покажа

ще видиш също морските вълни на изгрев.

ще чуеш и шума като у вълнолома се разбиват.

ще ти покажа даже как на слънцето лъчите

от жълто в лилаво и във оранжево се смиват.

ще видиш как звезди се скриват във водата,

а после чайки бели над нас будно ще запеят

приканващата утрешна песен; с крилата

си бели над нас ще попеят, а после ще кацнат.

ще видят те нас и мъглата над морето синьо,

от на водата соления мирис ще ахнеш.

ще ти замирише на пъстрокрило, необятно лято.

ела със мен преди слънцето да изгрее.

ела и виж ти всичко туй, а не само от мен изпято.

ела във таз студена нощ на плажа, за да мога

приказката за морето да ти преразкажа,

но тоя път да видиш със очи, със нос да вдишаш,

да чуеш със уши и със крака боси да стъпаш

по пясъка лунен и слънчев, вардещ морето.

ако трябва ръка ще ти подам през дюните,

ще минеме напряко покрай къщата на чайките,

ще стигнем и до замъците пясъчни и с думите

ще приключим кратко, ясно, точно, рязко.

и ще вдигнем ний стени около себе си.

стени от обич към звездите, тишината

и към водният овал, крепящ със рамената

мечтите наши, реещи се в небесата.