аз чувствам нещо тука на гърдите,

дали ми е сърцето или нещо друго?

усещам все по-силна болка с дните

и чудя се какво ли толкова ми има.

да е любов – не е любов, тя сгрява.

нито е омраза – нея не познавам.

не е и звук – ушите мои го не чуват.

щастие не е – него не чувствам.

зима във душата ми настъпва, после

лято. и пак боли неспирно, сляпо,

пулсира на гърдите и не дава мира

на душата моя, изтормозена и дива.

какво е, господи, кажи какво е!

какво ме мъчи тъй без жал,

защо го има, кой луд ми го е дал;

кой луд ми го е дал и с него

желанието да го махна, да се отърва

от туй тежко, непосилно бреме.

махни го, господи, махни го!

не го ща, ако заради него ще ме караш

на листа да изливам мъките свои

и пред човеците да го прикривам.

недей, господи, прости ми!

каквото и да съм направил, махни го.

то дар ли е не зная, проклятие ли е;

ала понякога тегне, друг път ме отпуска

и все към листа влече ме и не ме пуска

от примката своя на гръдта ми,

не ще да се махне даже със сила.

ако някой знае какво е – то господи ти си,

дай го на другиго, освободи ме.

не искам да пиша.

не мога.