ако всеки човек дърво е със листа,

листата падат нявга, падат надалеч,

обрулени от вятъра зловещ, с уста

засвирил свойта песен алена със скреж.

диханието на смъртта събужда се,

обажда се на злото черно участта,

събужда сутрин хората, обръща се,

обръща ни наопаки света.

но свикнали сме ний, не сме ли?

и все ни липсват алени листа...

беззащитни, нещо се просмуква във кръвта ни,

изяжда ни най-съкровената мечта.

но листата някой ден със плам ще оживеят,

ще палят къщи, домове, игрища

ще палят всичко дето видят,

от злото ще останат само пепелища.