аз нийде не намерих правилния път,

що води в правилна посока,
а проследих старика бял със прът,

за да не падне във потока.

последвах го през пътищата кални

и пак на кръстопът се озовах.
надве се раздели душата му,

смъртта го взе заради грях.

незнаен бе грехът за мене,
но всеки тръгва, продължава.
и на кръстопът със черно бреме

съдбата черна го предава.

защо? защо не е тъй просто,

с една посока на света „без”грешен?

защо е със ирония създаден

живота пуст, живота днешен?

защото бог така решил е? не.
заради хората почернени във костите.

заради тях е синьо нашето небе,

тъй както зарад’ тях е мръсна и земята.

душата моя също вече се разделя.

като дървен, остъклен компас.

             към ада, рая, настоящето... 

                                             към вас...