напил се е той и вижда му се силуета

на жълтата светлина се мярка и бяга,

после връща се, за да троши предмети,

за които от парите си е някога давал.

на сутринта ще има отворен прозорец

и болка в главата, без спомен дори –

като дар от някакъв чудотворец,

който умее и иска да сбъдва мечти.

ще погледне той дъщеря си в очите

и ще види себе си нейде дълбоко,

забравил, че снощи й е дърпал косите,

че се е скарал с жена си жестоко.

но все пак ще се сети по стъклата,

разпилени навсякъде около него –

в леглото, на плота, дори на земята

под блокчето малко във юлската жега.

ще е спал през нощта, волю-неволю,

алкохолът всичко ще е заличил крайно,

но не и следите по това, което е купил.

и всичкото това заради нещо нетрайно,

заради това, че сме роби в душите,

че сме подвластни на всичките други,

че са ни малко в живота псувните...

промяната искаме, но с тежки деруги

белязваме се от звука на парите.

а рани прободни – колкото щеш.

хванеш ли лев повече свършват ти дните.

светкавично бързо.

но поне...

                   поне не те

                                         обхваща тревога.