Всички са мъртви. Светът е бунище.

Животът отива си. Отиват си всички.

Ужасно е. Отвратен съм. От човека.

От себе си. От приятел и враг. От дирека,

Замръзнал под купол от златна мъгла.

Мразя се. Себе си мразя и мразя света.

Ненавиждам погнусата. А тя е СЕГА.

Тя е във вените.

В капилярите.

В капилярите на душата ми.

И няма оттърване. Няма утеха, упора.

Сам съм. В жълта пустиня от хора.

Празна. И куха. И толкова, толкова глуха.

И аз оглушавам. Тишината е шумна.

А преди я обичах.

Преди. СЕГА. и след това.

Ще се свия на точица върху дирека.

Ще се скрия под златистото. Леко

и бавно ще отида вдън кората.

С милиметрови стъпки. Без шум.

Ще отида в сърцевината. Отдолу.

Където златото се разсейва.

И всичко е жълто.