ако можех със своето дихание да съживявам чувства,

ако можех с мъничко познание да правя чудеса,

ако без капчица боязън гледах във очите хората,

ех, колко по-зелен би бил света.

ако успявах със една мечта да сбъдна десет

и можех да изпея любовта,

ако имах силици себе си да променя и в мир  да поживея,

ех, колко по-червен би бил света.

ако желанията чужди можех аз да сбъдвам,

ако можех да направя къща от вода,

ако знаех как живот и смърт да преобърна,

ех, колко по-лилав би бил света.

ако можех със очите си да виждам чуждите души,

ако можех всички да спася със дишане уста в уста в уста в уста (∞)...

ако не бях аз толкова объркан,

ех, колко по-кафяв би бил света.

ако умеех да изтръгвам думи,

ако умеех да боравя с всеки музикален инструмент сега,

ако китарата ми можеше сама да свири,

ех, колко глупав, ясен, тъжен, пуст и ненаситно празен
                                                                      би бил света.