получих своето спасение преди година.

не много, човек би казал.

получих го навън. а беше зима.

получих го със дозичка боязън.

приятел беше ти. приятел с малки букви.

но постепенно всяко нещо се променя.

момичето в жена, момчето в мъж, забравят се колички или кукли.

тъй както ти ме промени обаче, не го бе правил друг преди.

прахът от мен изтърси.

превърна ме в дихание

изкара ме от късия пъшкул.

постави ми крила. добави мъничко от свойто собствено сияние.

и даде ми живот.

полетях. но знаеш ли? не ме остави.

летя със мене редом. и до днес летиш.

ти си тази странна птица,

що изопна своите криле

и в полет с мен мълчиш,

когато знаеш, че е нужно.

 и още нещо, братко.

тъй както всяка малка буква става главна

в началото на всяко ново изречение,

така и ти за мен си главен

във моите нищожни, но почистени от прах и хули,

объркани до дявола и бога настроения.