искам да заживея на прешлен от гърба й.
ако не друго, ще знам, че е перфектен.
около мен ще тече червена кръвта й,
а аз ще пия от нея, докато ми олекне.

ще я видя отвътре - със точност до цвят.
ще усетя аромата на нейните синапси.
ще докосвам до болка, пак, пак и пак.
ще я науча като книга за дивото.

а като ми писне, ще се прибера в прешлена.
ще си отгледам няколко розови храста.
ще откъсна бодлите на розите,
и ще я пробода, просто заради контраста.

за да потече алено върху бялата кожа.
а после... после ще съжалявам до болка,
готов съм аз всичко сега да заложа,
че ще искам времето да върна. и то колко...

но вече някой друг ще пие от нея.
а аз ще си отглеждам розовите храсти.
защо ли?
за да бода със тях кръвоснабдените си части.