на н. г.
    ходиш по тънкия лед на езерото.

една по-силна стъпка и ще паднеш.

а ако не те издърпа чуждата ръка,

          ще се удавиш в мътните води

                                             по пладне.

но за да те хване някой, трябва сам

        да подадеш ръка напред, нагоре.

а замислял ли си се, че ако се строполиш,

            ще заминеш без да се сетиш, че

             съществуват помагащи хора

без мисъл, че някой ще даде на теб,

немерещият стъпки, вяра и помощ;

         че няма всеки да обърне гръб,

че няма да си тръгне във немилост.

      не ще отправиш ти очите си

през процепа, що сам си създал,

а ще гледаш да запълниш дупката.

                 ще се опиташ да си цял.

      но ще си цял едва когато

                             подадеш ръка

и ги оставиш да ти изсушат от дрехите

         деветдесет и девет капчици вода.

водата може да пречиства.

                     а не да омърсява.

         въпросът е да й дадеш ли

или да продължиш да плаваш...