живот като на зелка от супермаркета
и хора, като пакетирани с машина
това ли е светът ти сега бе, човеко,
нуждаеш ли се за да живееш от шина?

лицата са празни, очите - почернени,
нехаеш за всичко, за себе дори,
погълнат от делника бягаш навярно...
но накъде бягаш, когато нямаш мечти?

заминават животи край тебе и хора.
отива си всичко, отиваш си сам,
но не искаш да излезеш от пакета,
предпочиташ да си, накратко, душевно обран.

повърхност си, няма във тебе стихия.
пък пакетът ти постепенно се разгражда.
останеш ли гол - не ще те увия,
безпомощен съм, защото вече си сажди.

искам да се свия на точка.
на малък, микроскопичен атом.
бленувам да нямам обложка.
а да съм сам. и духом и тялом.

живот като на зелка от супермаркета
и празни действия. липса на такива.
всичко ангелско отива по дяволите.
а всичко дяволско... то ме убива.