ф.н.  н.г.

тя носеше нож и купуваше безценни книги
за без пари. купуваше ги от разните улици.
четеше всичко, най-вече хората,
въпреки че те не бяха написани на кирилица.

казваше, че носи ножа за защита.
но го носеше, за да се предпази от себе си.
очите й бяха сини, тъжни и изпити.
и ми казваше как точно се режат човеци.

"започваш с мили думи" - пригласяше -
"после продължаваш с нечувани думи,
а след това" - тука внимаваше много -
"бягаш. разрезът сам се получава в ума ми"

когато я питах защо реже хората,
тя заби ножа в книгата пред очите си.
подпря се на ножа - явно й беше опората.
и рече "не режа. само мене ме режат..."