безразличието ви ми е толкова непонятно -
като кладенец без капчица вода в пустиня;
като пчели без кошер и обратното,
като част без другата й половина.

ще дойде ден, който луната ще пропусне
и ще освети някоя друга планета
(във всеки случай няма да е моята,
защото нея все я хапят безразлични псета).

а през нощта ще спите, без да видите,
че всъщност вънка свети ярко слънце.
пък и да разберете - какво ви дреме?
нали на светлина пораства зрънцето?

изгубихте ме във воал от безразличие,
а казахте, че ще си поделим съдбата
сега ме няма. избягах от полуобичане.
и съм решен да си намеря пак луната.