казах ти, че обикновено
когато спра да се боря
приятелствата ми приключват.
свършват всичките завои,
а улиците и без това ме поглъщат.

казах ти, че обикновено
когато спра да раздавам
оставам съвсем самичък.
и тогава се предавам
на нищото, което явно ме обича.

казах ти, че обикновено
когато спра да пиша
значи вече не съм себе си -
полудявам, затъвам в кишата,
объркан от живота и от неговите ребуси.

казах ти, че обикновено
когато спра да обичам,
значи е понеже мен не са ме обикнали.
защото дори аз не бих се затичал
по пътищата от любов олекнали.

казах ти. и се надявах, че
във теб цари необикновеност.
но в такъв случай защо ме болиш?
обеси ме на своите съмнения.
и всичко е така обикновено.