часът е 5 и уж е сутрин,

но аз го чувствам като вечер.

стената срещу мене е мухлясала

и влагата ще образува глетчер.

не зная кой съм. кой не съм.

стената ме прикрива ловко.

животът ми е като сън,

а думите са блудкави и рохки.

обърках се от своята душа -

не знае накъде да тръгне,

залутана из шумна тишина...

навън започва да се съмва.

уж бях добре, но вече - никак.

загубих се във тишина и шум.

а глетчерите вече почерняха,

изгубих ценния си път. и своя ум.

обърквам се отново. пак.

живея, за да осъзная и да питам.

отнесох се и мухълът ме взе,

а май е време да отлитам...