сиянието на нощта притихнала
и думите от твойта песен
искряха ясно във главата ми
и вече всичко беше лесно.
листопадните есенни чувства,
поръсени със мъничко кокос,
изчезнаха май някъде под моста
и аз останах гол и бос.
а песента ти все звучи
в главата ми - но е далечна.
на мене тъй ми се мълчи.
но тука звуците са вечни.
ще чакам чувства и мълчание
и ще се моля тих за скорошна зора.
но обеднявам вече вътрешно
на истини. търпение. и чистота.