загърбваш чудесата пред очите ти
и търсиш други, по-пленяващи.
забряваш лесно за мечтите си
и сякаш вече ги е нямало.

залъгваш делника със "любовта" си
и месиш се във чуждите съдби
не помнейки, че тука, до душата ти
те чакат тихо две звезди...

сковани са и залиняват вече,
но са готови да те осветят.
не ги изгубвай пак, човече!
не ги оставяй да умрат...