уби се всичко творческо във мен
и свърши в миг сезона
на вдъхновението, креещо съвсем
и на живота с хора.

вече нямам танци на краката,
устните не спират да мълчат.
ръцете ми не майсторят нещата,
които преди носеха смисъл във плът.

няма ги пъстрите надежди
и очите ми не се дивят на гледки.
всичко е плоско и кухо,
а прозорецът вкъщи е крехък.

живея живот на неизпълнен копнеж
а преди време думите изгаряха небцето.
неиздадените ми книги нямат тираж -
във главата ми празни са вече...