Един ден

Един ден ще се събудиш сам

в леглото сиво, между четири стени,

под сивото небе в светът ти сив

и ще се попиташ „Защо съм сив?”

Аз отговорът зная, прост и тъжен,

между четирите стени и той лежи,

Забравен с времето и мъчен,

ала изпълнен със сиви мечти

Както казах, прост е, но не можеш

без помощ ти до него да стигнеш,

ще ти трябва копнеж в излишък

и мъничко изобретателен да бъдеш

Не бих го дал без нищичко в замяна,

но за теб компромис бих направил,

защото ме побърква сивотата вяла,

а в теб я има много, с нея си се тровил

Представи си небето различно, или не –

почни от леглото. Смени завивките

окаяни, сложи им синьо или бяло даже

и ще грейнат на лицата усмивките

Вече щастлив, погледни към небето.

То все още е сиво. В синьо го боядисай,

сложи си слънце и звезди. Смени го.

И себе си във шарки облечи безкрай.

Ще видиш тогава какво е било преди,

как си живял и творил под небето различно.

Какво ти липсва сега и защо те боли.

Защо сив си станал и не живееш прилично.

Ще откриеш разликата голяма, която

крепи се на твойте плещи уморени

и чака тебе да я завъртиш обратно

към мигове светли, красиви, зелени.