Лице на дявол, сърце на ангел

На ръба на пропастта стоиш.

С единия си крак си вече долу,

но другия на твърдата земя крепиш

със сили незнайни и воля

И, въпреки че, надеждата е във теб,

измъчен си и сякаш пропадаш

надолу към пустата степ,

която на дъното си представяш.

Защото когато те бутат с ръка

е трудно да бъдеш ти сам

и с мъки да тласкаш нощта,

за да дойде денят някога там.

Да изгрее слънцето трудно е,

когато ръце чужди пред него стоят,

когато сянката висне в твойто небе

и когато не искаш живот такъв.

Лице на дявол виждат другите

в теб, ала не искат да видят сърцето

твое ангелско, издържащо на думите

Техни, опашати, неверни, превзети