О, съжалявам

Приятелство ли беше, когато

с лъжи живота си тровех

и щедрост ли беше, когато

частици живот раздавах.

Под път и над път хора има,

ала те не са същите

и сякаш детството ми замина

частици живот дирейки.

Но защо никой не ми даде?

Скривахте ги в дипли на дрехи

и ги пазехте, бяха ви свети.

Мойте вече, обаче, бяха дадени.

Но не на когото трябва.

И сега съжалявам страдайки,

за живота, който можех да имам.

О, да, съжалявам, защото

това сега живот ли е? Не.

Съществуване му викам аз.

Съществуване, което кара ме

вечер да гледам през прозореца

сив и да мечтая за света велик,

който можех да имам.

Ако ви нямаше вас.