Мъча се да сбъдна нечия мечта,

не знам дали е правилно, греша ли?

Понякога я виждам сива – таз мечта,

a друг път златна – мога да я сбъдна.

Но чудя се дали е моя таз мечта

или е друга – нечия далечна тъй

за мене и лъжлива, ала все мечта.

И мая се и даже слушам кучешкия лай,

колите как минават по шосето СИВО,

и как на Коледа камбанки ЗЛАТНИ

                                              бият лудо.

Но отговор – в тунела няма светлина.

Въпросът си остава все силен и могъщ,

натрапчив даже като таз мечта незнайна

моя или чужда, или ничия е тя,

заседнала във шахта на шосето

с камбанки дрънкащи и весели по нея.