народът Български болен е

в костите свои поробен е

дори да иска поглед  да вдигне

не може – усеща той бича

даже не може да мигне.

затваря се в килия своя.

вътре мисли и оставя обвивка

външна и празна, не иска

навън да излезе и дума да каже,

че и той жив е да покаже,

а само слуша мирно и понякога

луд става с годините.

друг път и без тях лудостта идва.

не прощава даже на единиците,

които опитват да върнат

в себе си човечността забравена.

                                   роби.

били сме. ала вече не сме.

помнете, ако имате дете

не го учете да е роб, а вие

бъдете му ако трябва, за да се не

повтори историята всезнайна.

от роб на роб – роб става,

от роб на бог – още не знаем.

защо не опитаме?