хората убиват това, което обичат.

пролуката в сърцето се заличава.

остава само споменът, но дишат

въздух, изпълнен със омраза.

кога ще се науим да обичаме и ние?

кога ще бъдем като кучето,

свило опашка, на стопанина вие,

а той не разбира ни стон.

кога ще се научим да обичаме?

когато дойде ден последен.

когато свърши последната зима.

когато светът стане ни беден.

когато последният ден смрачи се

и светкавици западат от небето.

когато писъкът бавно стопи се,

когато се приглуши в небитието.

когато не се вижда луната.

когато небето без звезди остане,

тогава ела и кажи ми: „обичам”,

не ще повярвам иначе лани.

защото човекът затваря вратата

на обичта сляпа, несляпа.

изхвърля я в кошче, затваря капака

и след час вече забравя за нея.

а след година или две си спомня

със мъка и жал, когато

преди минута във коша захвърлил

още една обич неземна и свята.