думите в песни превръщат се

когато съм сам – всеки ден,

а песните в думи обръщат се

щом пълно е с хора край мен.

стихове летят пъстрокрили

и кацат по клони, дървета;

а капят листата унило,

отлитат крилата в небето...

морето синьо разгръща се,

мигът става час или ден;

а после вълните обгръщат го

и хващат земята във плен.

момичето смее се весело

с уста обрисува света,

а далече смее се кисело

старец със бяла брада.

светът си отива, отива си вече,

щом хората правят така,

че даже и в утрото наше

деца да умират в тъга...