любов му казаха когато

изядоха си черните вени

усмихнаха се театрално

и останаха така засмени.

с очи катранени се гледаха

като да са не хора,

                               а животни

и вкопчили се бяха в вените

оставили ги в

                        другия

                                    хомотни.

припламна между тях

                      искрата на бесът

и хвана ги в кревата

                      заточени да спят

погледнаха се двамата насън

и после пак на сутринта

и трудно бе да си помагат

един на друг със свойта

                                    самота.

той обичаше я много,

но по начин, що не трябва

а тя се давеше за него;

за всеки, всичко, всякак.

и един ден всичко просто

                                      рухна.

отиде си в тъга

                               гробовна.

а тя стоеше с неговите вени

на покрива на своя рай

и гледаше ръцете си студени

със погледът на стар ратай

и чудеше се, чуди се и още

що да прави –

                         да го потърси ли

или да падне в ада
                                 нощем.