бях август.

избрах да бъда честният.

избрах да бъда тоя, дето дава.

избрах да бягам от най-лесното –

да чувствам, вместо да предавам.

сега съм мрачния септември.

потрепвам ниско – като шеста струна

и песните ми вече ще привършат.

ще почна да ги пея с чужди думи.

листата ми ще паднат на земята,

ще си направя нови бели дробове.

ще вдишвам старите си спомени

и ще издишвам нови светове.

ще спра да давам себе си на всеки.

очите ми ще спрат да виждат.

ще завървя по собствените си пътеки

и някой ден ще стана на октомври...