животът е летливо липово листо
повява аромат на безприличие,
а след това се свива на кълбо
и в жално сивкаво-кафяво се облича.

заминава на пътешествие с вятъра,
което води до земното нищо,
лети и взима погрешни решения.
но липата е едното му летище.

за листото път на другаде няма,
освен път към себе си.
защото с вятъра е агония; яма,
която ти оставя среднощни белези.

не следвай вятъра, листенце,
ако така ще знаеш, че си по-добре.
но за да си свободно трябват жертви,
по-точно белези и ями. и небе.