понякога боли. а друг път разяжда.
пропъжда мен и моите мечти
и кара ги да се разграждат.
веднъж е неусетно. после ври.

желания за самота и за студено -
объркващи и подлудяващи са все.
аз знам, проблемите са винаги солени -
от пот, от сълзи или от море.

не ми се ще да бъда част от всичкото.
но не съм и всичко, ако съм единствен.
обречен съм на свят, то ясно е.
орисан съм на свят. или на нищо.

но кой ми забрани да сътворя
свой свят от пластелин и от кокос?
никой? в пластелина има ли сол?
няма ли? ще мога ли да тичам бос?

твърде много нездравословни въпроси.
сякаш само солта е в излишък...
ако изчезне, на нейно място ще има кокоси
и безобидна пластелинова киша.