а уж човекът можел да прощава
и логиката му била приятел
и всички можели да дават
и всеки всъщност бил мечтател
и улиците имали паважи
за да се преспъваме случайно
та да се намираме със сблъсък
без да крием разни тайни
и кучетата уж били ни верни,
а котките пък само ни използвали
и значение нямали единиците мерни
ако времето било добре оглозгано...
и уж приятелството - то оставало
и хората се деляли на пътни и на знаци
и рибите мълчали докато отплавали
защото тайно си мечтаели да бъдат раци
и уж сме щели да живеем вечно,
ако превърнеме живота си в поезия.
и нищо никак не било обречено
ако в сърцата си сме сивкавоотнесени.

но тогава... защо си синкавозадръстена?